Какво ни казват децата с повтарящите се поведения?
Кога трябва да им обърнем повече внимание?
Родителите често се питат в ежедневни ситуации: „Нормално ли е детето ми да се държи така?”; „Какво означава тази реакция?”; „Ние ли бъркаме някъде?”.
Децата са различни и дори в ежедневни ситуации реагират според темпераментовите си особености, възрастовите си особености, житейската ситуация, в която се намират и др. Някои деца са тревожни и притеснителни, други проявяват агресия, трети изглеждат като че не реагират и нищо не ги докосва. Много често със специфични поведенчески модели или соматични реакции те показват, че преживяват нещо и/или са в труден период.
Специфични повтарящи се поведения и/или емоционални реакции винаги възникват с причина и често са единственият начин, с който детето разполага за справяне с преживяванията си и най-често са провокирани от средата. За децата в норма, те са отражение на нещо случващо се в семейство, в училище, в комуникацията с другите и колкото по-дълго нищо не се променя, толкова по-устойчиви стават моделите и дори може да се задълбочат. Наивно е да смятаме, че подобни утвърдени поведения, ще престанат от само себе си или детето „ще ги израсте”. Понякога, разбира се, децата намират ресурс сами да се справят и поведението изчезва от самосебе си, но в повечето случаи, оставено без внимание или бидейки неглижирано, то продължава, защото изпълнява конкретни важни функции.
Това не означава, че всяко поведение на детето е притеснително, но повтарящи се особености в рекации, поведения или отношения е добре да бъдат погледнати и от друг ъгъл.
Как да разбираме проблемното поведение на децата?
Психодрамата разбира разстройствата и симптомите като неуспешни или неподходящи опити в регулацията или адаптацията. Грешките в опита, действията и поведението произлизат от провалени опити за адаптация към средата, такива които не са могли да бъдат регулирани и организирани по различен начин в дадения момент (Schacht, 2010). Симптомите, проявени през проблемно поведение, представляват опитите на децата да се справят със своите вътрешни конфликти.
Първият и най-важен приоритет свързан с отработване на даден тип проблематика, е да се разбере поведението на детето и да се оцени неговото старание да намери решение на проблема. Симптомът представлява най-добрата стратегия за справяне, която детето е открило за момента. За това е много ценно, когато детето има усещането, че е прието и разбрано, а не че някой го възприема като проблем. Това е основна стъпка в посока приемане и интегриране на проблемното поведение от самото дете. Доста често децата интуитивно знаят, че поведението им е опит за справяне с проблем и не винаги са съгласни веднага да се отърват от него. Всъщност е възможно даже да се „борят” с възрастния и да не се откажат лесно, ако усетят, че единствената му цел е да промени това поведение (Flegelskamp & Dudler, 2014-2017).
Кога е добре да потърсим психотерапевтична помощ и какво да очакваме?
Обикновено към момента, в който психотерапевт се срещне с едно дете, то идва с вече изявени притеснителни за родителите и/или учителите поведения, или емоционални реакции. Колкото повече време е минало, толкова повече това е допринесло симптомите да се укрепят и дори задълбочат (Aichinger & Holl, 2017). При много деца, продължителността на симптомите може да бъде обяснена с развитийни моменти и повтарящи се за тях изпитания в различен социален контекс. Тогава ние специалистите, може би и родителите, сме изправени пред въпросите „Какво може да се направи?”, „Какво не достига или е в повече на това дете?”, „Какво може да се промени вкъщи или в училище?”.
Идеята на психотерапевтичния процес не е децата да бъдат част от него цял живот, а да изградим стабилни стратегии на конструктивно функциониране. Едва в последствие симптомът може да се „замени” и да престане да контролира детето, а обратно – то да успява да контролира проблемното поведение. Понякога това може да бъде дълъг процес, ако детето не е готово да се откаже от това, което му служи добре. Не е реалистично да очакваме големи промени само след няколко срещи или след няколко опита за промяна. Забележимите промени в поведението и реакциите на децата се случват в зависимост от множество фактори, някои от които са свързани с това колко време е минало, колко силно изразено е проблемното поведение, усилията на родителите, темперамента на детето и т.н.
Едно обаче е сигурно, че с положени усилия от страна на терапевта, но и на родителите и/или учителите, които да провокират промени в средата, децата много често успяват да се справят успешно и да се почувстват по-спокойни.
Ако нещо в поведението на детето Ви се струва притеснително или Ви прави по-особено впечатление е добре все пак да направите консултация със специалист.