Интернет пространството стана една от най-бързо разрастващите се среди за комуникация през последните 30 години. Засилената миграция, нуждата от връзка с близки и приятели в различни географски ширини, разговора на майчин език са една част от факторите наложили това развитие.
С времето все повече хора сядат пред екрана, за да извършват ежедневните си професионални, хоби или дори културни дейности. За секунди можем да се пренесем в офиса, на мач на любимия ни отбор или в киносалона. Но новото нормално, както стана модерно да го наричаме, далеч не може да замени човешкия контакт.
От друга страна, през последната година, в която целият свят се бори със здравната ситуация около COVID-19, онлайн пространството стана това, което ни позволи да скъсим дистанцията. Изолацията и ограниченията, които е необходимо да спазваме, поставиха цялото човечество в нова и непозната среда, а това увеличи тревожността ни, страховете ни, стреса. Повиши се и нуждата от психологическа работа, за да се намалят гореизброените фактори и да се стабилизира ежедневното ни съществуване в новата среда.
Историята на онлайн терапията не започва с пандемията. Още през 1966 г. Йозеф Вайзенбаум създава програма, наречена ELIZA, която има за цел, чрез вкаран от участника текст да отговаря като терапевт на зададените въпроси (Weizenbaum, 1966). В проследяването на ефективността от тази платформа, става ясно, че участвалите се въвличат и са активни в терапевтичната работа и тя има позитивен ефект.
Подобни резултати дават и други платформи, а през 1990г. се достига пик, като основна причина за това е засилената употреба и развитие на Интернет, както и достъпността му за ежедневни дейности от всички. От тук започва и засиленото адаптиране на различните психотерапевтични методи към онлайн работа. Всяка една парадигма има своите особености но това не спира работещите в сферата да пригодят практиката си за дистанционна работа, дори напротив. Този процес изисква и проследяване, какъв е ефекта и качеството на терапията онлайн, може ли тя да покрие очакванията както на клиентите, така и на терапевтите. Изследванията в областта потвърждават, че резултатът е положителен и позволява такава работа да подпомогне процеса, дори в дългосрочен план (Ersahin&Haley, 2017; Hanley et al., 2019).
Изминалата 2020г., година на ограничителни мерки и дистанция, наложи на всички ни да търсим изход и да се приспособяваме към промените. Развиват се различни стратегии за работа, с които процесът за психологическо консултиране и психотерапия, към настоящия момент, не срещат затруднения в постигане на целите на клиентите и удовлетворяване на нуждата от психологическа подкрепа (Hanley et al., 2019; Hanley&Wyatt, 2020).
Начините за дистанционна психотерапевтична и психологическа работа са:
- Чрез електронна поща – двустранно и анонимно
- През телефон – може да се случва краткосрочно, отново позволява анонимност
- През интернет платформи – Skype, Viber, Zoom, TalkSpace и т.н.
- През различни платформи, създадени специално за някои парадигми (ProReal, Teen Counseling, и др.)
При дистанционна работа през онлайн платформи са необходими и някои спцифични договорки, спомагащи терапевтичния процес:
- По време на самата консултация/терапевтична сесия, клиентът е необходимо да си осигури спокойно място за работа, в което да се чувства комфортно, без притеснения от нахлуване на външни за процеса лица;
- Важна е предварителната подготовка за работа онлайн – инсталиране на платформата, през която ще се работи, техническа проверка на звук (такива има във всяка платформа);
За предпочитане е участниците в процеса, да бъдат с включени камери, тъй като визуалния контакт позволява наблюдение на невербалната комуникация и спомага доверието;
- При групова работа едно от главните правила е изслушването, активно слушане, концентрация върху процеса. Всички тези изисквания, създават един по-качествен и ефективен процес за работа. Може да има и други специфични правила, определени от специалиста.
Онлайн терапията се превърна в спасителен пояс за нуждаещите се от подкрепа, като ни позволи да продължим да се развиваме, да търсим помощ за децата си, да споделяме и откриваме способностите и качествата си, използвайки специализирана помощ.
Въпреки всичко, работата в интернет пространството няма за цел да замести реалния човешки контакт между клиент и терапевт, а да подпомогне ситуации, в които този контакт е труден или невъзможен. Малко терапевти ще споделят, че предпочитат онлайн работата, но в много ситуации със сигурност е по-подходяща, отколкото липсата на крачка в посока подобряване на психичното здраве.
Ако смятате, че имате нужда от психологическа консултация или психотерапия, можете да се възползвате от услугите на психотерапевти, които работят онлайн, като не поставяте пред себе си ограничението за местоположение или език, на който да комуникирате. При нужда потърсете помощ навсякъде.