През изминалата година COVID-19 се разпространяваше бързо из целия свят. Правителствата наложиха мерки, които целяха ограничение на разпространението на вируса, като затваряне на училищата, карантини, домашна изолация и други. Всяко от ограниченията се отразяваше на децата или на домакинството, в което те живеят. Тези обстоятелства са извън нормалното преживяване и носят стрес, тревожност и чувство за безпомощност на всички. В сравнение с възрастните, обаче, пандемията може да продължи да има повишени дългосрочни неблагоприятни последици за децата и юношите (Shen et al., 2020). При тях изолацията се отразява на емоционалното им и социално развитие.
Редица изследователи провеждат локални и глобални проучвания целящи да разберат как COVID ситуацията повлиява децата, тяхното здраве, сигурност, обучение, финансовото състояние на семейството им и тяхното благополучие като цяло. Както и да установят какви са нуждите на децата и семействата им в тези времена.
Ключови открития от изследванията:
1. Сигурност
- Повишени нива на насилие и риск от насилие у дома. В голяма част от домакинствата дете и/или родител съобщава за вербално или физическо насилие от началото на мерките за справяне с пандемията.
- При проведените изследвания се установява, че все още има деца, които не знаят как да се пазят в онлайн пространството и каква информация трябва или не трябва да бъде споделяна там, което е притеснително имайки предвид драстичното увеличаване на времето прекарано пред екрана в създалата се ситуация.
2. Емоционално благополучие
- Огромното множество от децата и техните родители споделят за повишаване на негативните емоции в следствие от пандемията. Родителите забелязват признаци на дистрес при децата си, като кошмари, понижен апетит, раздразнителност, проблеми с разделите, прилепчивост, тревожност, разсеяност, обсесивна нужда от информираност относно ситуацията и страх, че те самите или близките им ще се разболеят от вируса.
- Повечето от децата, които не се виждат с приятелите си, поради ограниченията съобщават, че се чувстват по-нещастни, по-тревожни и по-несигурни.
- При децата със специални потребности се наблюдава повишаване при вечерното изпускане, необичаен плач и викове сравненено с преди началото на пандемията по данни от родителите.
3. Образование
- Затварянето на децата и юношите у дома и лишаването им от структурираното ежедневие в училище за дълго време води до нарушаване на рутината, скука, липса на иновативни идеи (Lee, 2020). Също така, води до несигурност и безпокойство, което води до трудности и в обучителния процес.
4. Фактори, които засягат родителите и постфактор благополучието на децата
- Загубата на приходи в семейството се свързва с проява на насилие у дома, отделяне на децата от родителите им, повишени негативни емоции в децата, понижено психо-социално благополучие на родителите.
- Наблюдава се връзка между по-високия брой деца поверени на грижите на един родител и проявите на агресия в домакинството, понижено психо-социално благополучие, отделяне на децата от родителите и натоварване с домакински задължения, които възпрепятстват обучението на децата.
Препоръки
В тези времена на несигурност и стрес сигурната семейна среда, която родителите биха могли да предоставят е силен протективен фактор (Schofield et al., 2013). Родителите трябва да отговарят на нуждите на децата си, като това, разбира се, бива съобразено с тяхната възраст.
Малките деца
► Разбират, че се случва нещо извън рамките на нормалното.
- Информирайте ги по подходящ за възрастта им начин.
- Ограничете достъпа им до новини с цел намаляване на тревожността им (Wang et al., 2020).
► Те имат нужда от повече внимание от родителите си.
- Намирайте време да играете с децата си и да им давате позитивното си внимание и подкрепа.
► Изградете рутина/структура на ежедневието на детето.
- Съобразете то да има достатъчно време да играе, чете, почива и да се занимава с други физически занимания у дома.
- Играйте семейно бордови игри, като така ограничавате времето за видео игри и прекарвате време заедно.
- Запазете режимът на сън на децата същия.
► Поставете фокус върху доброто поведение на детето, а не върху лошото такова
- Поощрявайте добрите му действия и дейности.
Юношите
► Редица от разгледаните по-горе препоръки са приложими.
- Те са доста по-добре информирани за случващото се от малките деца, така че говорете с тях открито.
► Родителите са най-добрият ролеви модел за подражание.
- Дайте добър пример на децата си как се справяте с трудностите, несигурностите си и собствените си емоции.
► Ситуацията е подходяща децата да се научат на отговорност, включеност и сътрудничество.
- Дайте им повече отговорности.
- Включете ги в разговори на семейството за взимане на конкретни решения, особено такива, които засягат тях самите. Това би повишило усещането им за контрол.
► Ограничете времето прекарано пред екрана.
- Насърчавайте други дейности и/или игри, които не изискват използването на технологии.
- Креативни занимания като рисуване, музика, танци биха могли да са позитивни за психичното здраве и благополучие на децата.
► Окуражавайте децата си да се социализират и да поддържат контакт с приятелите си с помощта на различни канали, където да имат пространство да обсъдят общи проблеми и емоции.
► И не на последно място полагайте грижи за собствените си нужди и психично здраве и опитайте да се справите със стреса адаптивно.
В случай, че забелязвате в децата си признаци на дистрес, с които Вие не можете да се справите сами е по-добре да потърсите помощ от специалисти!