Доста семейства, които планират или очакват второто си дете си задават въпроси относно това какво ще бъде след като станат четирима; как ще реагира първото дете на появата на бебето; има ли вероятност всичко да мине „по мед и масло” и да няма ревност; как да се улесни този преход за всички замесени и много други. Истината е, че това е огромна промяна за семейната система и води след себе си реакции от всички, и така трябва да бъде. Нека отговорим на няколко основни въпроса по темата:

1. Кога и как е хубаво да съобщим новината на първото дете в семейството?

Отговорът на този въпрос е прост – възможност по-скоро. Независимо от това колко е голямо първото дете е добре, когато вече сте сигурни и знаете, че ново бебе ще има, да започнете да го подготвяте с обяснения. Разбира се, на подходящ език за възрастта на детето. Не е добре да се изхожда от мисълта, че то не разбира, защото децата може да не разбират с ума си, но усещат. Когато нещо се случва в семейството, децата го регистрират интуитивно и ако вие не го назовете, е възможно да внесете излишно напрежение. Появата на ново бебе в семейството е голямо събитие и братът/сестрата са едни от най-значимите фигури за този нов живот. Не е желателно да ги лишаваме от възможността да участват в процеса на очакване на бебето, а и е добре те самите да имат достатъчно време да се подготвят за тази голяма промяна.

2. Как да сържим първото дете свързано с процеса на очакване?

Като му разказваме, обясняваме и отговаряме на всички въпроси, които той/тя задава. Питайте детето какво има нужда да знае и дайте достъпно, разбираемо обяснение. Връзката между двете деца започва още по време на бременността на майката, точно както започва и връзката между родителите и бебето. Първото дете започва да се адаптира и да си представя различни неща свързани с новия член на семейството. Нашата задача като родители е да разсеем неяснотите (доколкото това е възможно), да създадем, по възможност, реалистични очаквания и да се погрижим за това връзката между децата ни да я има и да улесним прехода на по-голямото дете. Ако детето Ви има желание и моментът е подходящ, няма нищо притеснително в това дори да присъства на преглед с майката, така че да види своето братче/сестриче още в утробата на мама.

3. Какво можем да очакваме като емоции от първото дете след раждането?

Всякакви реакции са възможни и могат да варират в широк диапазон, в зависимост от темпераментовите особености на детето. Обикновено забележими промени се появяват с отложен старт, реакциите в рамките на първия, дори и на втория месец са малко вероятни, в повечето случаи това е все още периодът на “любовта”. Първото дете има нужда да “смели и осмисли” новата ситуация, да посвикне с това какво означава да има нов човек вкъщи и че този нов човек “няма да си ходи”, т.е. когато бебето започне да присъства по-активно и устойчиво в живота и ежедневието на семейството, тогава е естествено да се появят и реакции от страна на по-голямото дете. Дръжте си в ума, че е невъзможно да няма реакция, дори след 6 месеца от появата на бебето очаквайте промени в поведението на по-голямото си дете (свързани с храната, със съня, с дневната рутина, с избухливост и по-висока раздразнителност, потиснатост, разсеяност в училище или детска градина, безразличие към бебето, т.н.). Винаги е по-добре реакцията да е видима, отколкото да изглежда, че всичко е “по мед и масло”.

Илюзия е да смятаме, че първото дете не преживява появата на брат/сестра си, също както е илюзия да вярваме, че ако реагира по-бурно то означава, че не обича бебето. Може да се очакват моменти на почти отсъстващо внимание и отношение към бебето, не е изненадващо. Може да има и моменти, в които той/тя самият/та да се държи като бебе или да проявява поведения, които не са съответни на възрастта, а повече приличат на такива от по-ранни етапи. Това също са опити за справяне и привличане на вниманието само върху себе си, така както е било преди бебето да се появи. Децата имат право на тези реакции, те са знак на опитите им да преработят тази грандиозна промяна в живота им и да се адаптират към новата семейна система. Винаги е по-добре да има каквато и да е видима реакция, отколкото липсва на такава! Ревността в този случай е най-нормалното, естествено и обяснимо чувство, което едно дете може да изпита. Нека го уважим най-напред като го валидираме за детето си и след това може да опитваме да помагаме в преодоляването му. Дръжте в ума си това, че братската ревност никога не изчезва напълно. Появата на брат/сестра е, както един от най-големите източници на любов, свързване и подкрепа за децата, но е и един от най-големите източници на конкуренция за всичко – за мама и татко, за другите близки, за вещи, за игри, за стая, т.н. Има психологически обяснения, според които на несъзнавано ниво по-голямото дете преживява „детронация” и има нужда от време и пространство, за да се справи с тази нелека задача. Спокойно, период е и отминава, кога и как зависи от реакциите на най-близкото обкръжение!

4. Какви да бъдат нашите реакции на новото поведение на голямото дете?

Ключово е как родителите реагират на поведението на първото дете. Най-често реакциите на по-голямото дете се появяват именно към тях. Ако трябва да сме честни, по-често децата стават по-реактивни към майката и/или може да са по-прилепчиви към бащата. Прекарвайте време насаме с детето си, говорете, показвайте му любовта си. Очаквайте въпроси като: “ти с бебето ли оставаш вкъщи, сега когато аз излизам за училище/детска градина?”, очаквайте и по-бурни реакции като: “накарай го да спре да плаче!”; “до кога това бебе ще е с нас?”; “вие вече не ме обичате и обръщате внимание само на бебето!” и др. подобни. Трудна задача за едно дете е да дели родителите си с друг. Подхождайте със спокойствие и сигурност, старайте се да валидирате чувствата на детето и избягвайте изрази като: “ти вече си голям/а, трябва да се държиш еди как си”; “ти си по-големият/ата отстъпи/дай му/направи…”. Подобни реплики отправени към по-голямото дете не само че не помагат, а дори може още повече да го вкарат в конкуренция и да засилят поведенческите прояви. Старайте се обективно (доколкото това е възможно) да отразявате новата ситуация и не залитайте в това да изглежда, че нищо не се е променило, да се “напъвате” да обръщате предишното внимание на първото си дете, последното също не е възможно – вниманието ви вече е разпределено и би следвало да е по равно между двете деца. Дръжте се автентично и не избягвайте темата, ако преживявате трудности или изтощение, по-добре ги назовете, защото най-вероятно детето ви преживява подобни неща, просто не може да ги облече в думи. Назовавайте също и новите си позитивни преживявания, разказвайте истории на по-голямото си дете, какво си спомняте, когато той/тя се е родил/а и как е било тогава, за да създадете усещане за нормалност в цялата ситуация. Обяснете му, че може да изглежда, че обръщате повече внимание на бебето, но просто бебетата са беззащитни и не могат сами да се справят с нищо, за това имат нужда от нашата помощ. Прегръщайте и милвайте и двете си деца по равно. И най-важното, ако искате да сте максимално полезни, поставете се на мястото на детето си, не мислете какво може би преживява през собствения си поглед, а истински се „смалете” и положете усилия да погледнете ситуацията през неговите очи – ще ви даде доста посоки за действие.