Какво е сензорика и сензорна интеграция? Сензорната интеграция е процес, извършван несъзнателно от мозъка. Той организира информацията, придобита чрез сетивата ни – зрение, слух, мирис, вкус, допир, равновесие, вестибуларна сетивност и позиция на тялото. Мозъкът пресява цялата информация, избира върху какво да се фокусира и създава понятия за преживяното. Осъзнаването ни позволява да реагираме преднамерено. Това е така, защото мозъкът интерпретира какво се случва с тялото ни и му казва как да отговори.
Ролята на сензорната интеграция е важна част от развитието на всяко живо същество. Чрез нея се създава, както динамичен, така и статичен баланс и ловкост, умение за координирани движения, идентификация на частите на тялото, задържане на вниманието. Също така тя включва преработка на информацията подадена чрез слуха или зрението, проследяване с очи, координация око-ръка/крак, от което следват подготовка за четене, осъзнаване за допир, разбиране на концепции за пространство, размер, тегло, време и реч.
Цялата информация, която получаваме достига до мозъка ни чрез сензорните системи. Много сензорни процеси се извършват в нервната ни система на несъзнавано ниво, затова рядко подозираме за съществуването им. Въпреки че сме запознати със сетивата вкус, мирис, зрение, слух и допир, често не осъзнаваме, че нервната ни система възприема също равновесието, силата на гравитацията и позицията на тялото. Точно както окото улавя зрителната информация и я предоставя на мозъка за интерпретация, всички сетивни системи имат рецептори, които улавят информацията за светлина, болка, температура и налягане. Структури във вътрешното ухо улавят, както трептенията, породени от звуковите вълни, така и движението на главата. Тази информация е много важна за прецизната промяна на позицията на главата. Компоненти от мускули, сухожилия и стави предоставят осъзнаване на така наречената схема на тялото. Усещането за допир, баланс и позицията на тялото започва да функционира много преди раждането. Тези основни сетива са свързани едно с друго и формират връзки с други системи в мозъка едновременно с неговото развитие. Взаимовръзката между различните сетива е сложна и необходима за точната интерпретация на дадена ситуация и адекватна реакция. Точно тази организация от сетива е така наречената сензорна интеграция.
Тактилна сензорна система. Още от раждането си ние се нуждаем от различни видове допир. Получавайки докосване по тялото с разнообразни текстури, бебето придобива тактилна сензорна информация на тялото. То свиква да приема различни по вид стимули, дразнители от външната среда. Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Когато този орган получава информация и я изпраща към мозъка, детето трупа тези данни, създава невронни връзки в мозъка. Така то, подложено на тези усещания, успява да насити една от най-основните системи в организма. Играта с различни текстури – пясък, вода, пластилин, камъчета и др. в по-нататъшна възраст дава същите значими стимули на тактилната система на детето. Игрите с такъв тип текстури успокояват децата и им помагат да се фокусират.
Слухова сензорна система. Понятието „слухово възприятие“ е свързано с начина, по който нашата централна нервна система използва информацията, получавана по слухов път. Адекватната обработка на звука е от важно значение за вербалната комуникация. Слуховите възприятия включват механизми, които помагат да се организират, разграничат, анализират, преобразуват и интерпретират слухови стимули. Постоянното говорене на бебето още от утробата е изключително важно за по-нататъшното му езиково, интелектуално и ментално развитие. Предоставянето на различни видове шумове и музика, съобразени с възрастта и ритъма на деня също влияят добре на слуховата сензорна система и на цялостното развитие на детето.
Вкусова сензорна система. Още от раждането бебетата усещат различни вкусове през кърмата или адаптираното мляко. Процесът на захранване е от изключителна важност за събуждането на вкусовите рецептори, които са над 10 000 по последни данни. Устната кухина е богато наситена с такива, чрез които получаваме богата мултисензорна обратна връзка за обектите в устата, както и акустична такава, свързана с произнасяне на съгласни звукове. Интересен е фактът, че периодът на слагане на предмети в устата при бебетата /6-9 м./ съответства на периода на поява на съгласните звукове. Установено е, че децата регулярно вокализират, опитват да произнасят различни звуци, докато имат нещо в устата си. Повече от нормално е бебетата и малките деца да опитват чрез устата си всичко, което представлява интерес за тях.
Зрителна сензорна система. Когато гледаме даден обект, информацията за него преминава през кората на мозъка и си проправя път за неговото стимулиране. Визуалната стимулация при бебетата и децата е от изключително значение. Установено е, че бебетата предпочитат да гледат черно-бели форми, тъй като структурите на ретината, които възприемат цвета, все още не са достатъчно зрели, за да възприемат ярките цветове. По-нататък в развитието вниманието на децата е силно привлечено от разнообразието в цветовете и формите в заобикалящия ни свят. Проследяването с поглед от ранна възраст се отплаща по-късно в училище при обучението по четене. Децата, които са били стимулирани сензорно-зрително, с лекота местят поглед по редовете на текстовете и се концентрират по-лесно.
Обонятелна сензорна система. Известно е, че зоните в кората на главния мозък, отговорни за възприемане на обонятелната информация, са свързани с тези за паметта и говора. Децата умеят да разпознават различни миризми още в ранна бебешка възраст. По време на захранването обонятелните стимули стават все повече, тъй като децата започват да научават за храната освен според вида и вкуса ѝ, но и чрез аромата ѝ.
Проприоцептивна система. Това е усещане, което ни дава информация за позицията на собственото ни тяло в пространството. Когато използваме мускулите си или разтягаме и сгъваме ставите си, ние стимулираме това усещане. Рецепторите на проприоцептивната система са по цялото ни тяло, дълбоко в ставите и мускулите. Когато бутаме, дърпаме или вдигаме тежки предмети, ние стимулираме проприоцепцията.
Говорейки за проприоцепция, няма как не споменем вестибуларната система. Тя е част от вътрешното ухо и подпомага прецизните движения на очите, така че да не ни се завива свят, когато движим главата си. Тази система има взаимовръзка с баланса, осъзнаване на чувството за пространство и стойката на тялото. Съобщенията, които изпращат нервните окончания на вестибуларния апарат и които се приемат от мозъка, играят важна роля във всички аспекти на развитието на детето като зрително развитие, мускулен тонус, позиция в пространството. Пряко или косвено вестибуларната система влияе на почти всичко, което правим. Тя е като обединяваща система в нашия мозък, която модифицира и координира информацията, получена от други системи. Още в утробата “усета за баланс” е активиран от обръщането, движенията, ританията на плода. Важно е подобни възможности да се дават на бебето в първите месеци след раждането.
Интероцепция. Най-общо казано това е осъзнаване на тялото. С раждането бебетата все още не знаят къде започва и завършва тяхното тяло. Всяко докосване и движение създава съобщения, които се изпращат през нервните окончания до мозъка. Това помага на бебетата да открият, че имат множество различни части на тялото си. Примитивните рефлекси създават първите впечатления у новороденото и началното осъзнаване на тялото. За тази цел мозъкът трябва да получава съобщения от нервните мрежи (сетивата), за да създаде цялостна карта на тялото. Заниманията, които включват движение, предоставят един от най-добрите начини за насърчаване на осъзнаване на тялото.
Сензорно-интегративна дисфункция. Това са състояния, в които една или повече от гореизброените сензорни системи страда и не успява да преработи информацията от външния свят през дадените ѝ неврони. Мозъкът не е успял да изгради достатъчно добра система от невронни връзки, за да могат стимулите от заобикалящата ни среда да преминат плавно през нас и да бъдат преработени в нужна за нас информация.
При нарушения на тактилната сензорна система се наблюдава свръхчувствителност към допир, материи, смяна на метеорологичните условия. Кожата реагира на външните стимули, мозъкът не успява да ги преработи, в следствие на което външният стимул става неприятен и дори неприемлив за допир. Това нарушение често се изразява в страх от груби или нетипични материи, чувствителност към някои видове дрехи или части от тях, допир по кожата, прегръдка.
Нарушението на слуховата сензорна система се изразява в непоносимост към силни звуци, тълпи от хора или звукове с определен херц, които тази сензорна система не може да преработи. Често деца с нарушена слухова сензорна система имат способността да възприемат само собствените си произведени от тях самите слухови стимули.
Най-общо казано нарушението във вкусовата и в обонятелната сензорна система се изразява в злоядство. Това е недоразвитост на вкусови и обонятелни рецептори, които не са били достатъчно стимулирани в ранна възраст, за да могат да обработват информацията от храната и да я препращат като обратна връзка на мозъка. Често деца с нарушена вкусова и/или обонятелна сензорна система не са склонни да опитват нови храни, реагират с тревожност на такива и се придържат към минимален брой вкусове и видове храни, към които са свикнали. Също така децата с нарушена вкусова сензорна система по-трудно се научават да преглъщат, да засукват, да пият от сламка/чаша, да сдъвкват храната и съответно да проговарят. Това се дължи на факта, че те значително по-малко експериментират с устата си и с всички рецептори в нея.
Нарушението в зрителната сензорна система най-често се улавя в училище, когато започне процеса по ограмотяване. Всъщност нарушението може да се забележи още в ранна възраст. Тогава бебето се научава да проследява динамичните обекти в заобикалящата го среда, което укрепва очните мускули. Или тогава са първите признаци на концентрация, когато то задържа вниманието си върху статичен обект и го изследва обстойно чрез зрението си. Липсата на тези зрителни умения водят до отслабени очни мускули, затруднения в концентрацията и задържане на вниманието, които сами по себе си затрудняват обучителните академични процеси.
Нарушенията в проприоцепцията са свързани най-вече с осъзнатостта на тялото. Обикновено такъв тип хора първоначално нямат усет за това къде започва и свършва тяхното тяло, нямат усещане за физически граници – нито собствени, нито на заобикалящия ги свят. Такова нарушение води до дезориентация в пространството, нарушен баланс и координация. Такъв тип хора често се затрудняват в каране на колело и/или тротинетка, стоене на един крак, люлеене на люлки и често им става лошо при возене в кола. Децата с нарушена проприоцепция често изпитват страх от височини, люлки и пързалки, държат се много по-предпазливо в движенията си или точно обратното – липсва им усет за самосъхранение и движенията им са хаотични и непредвидени спрямо обстановката.
С какво помага терапията за сензорната интеграция в сензорната зала? За повечето деца сензорната интеграция се развива във всекидневните занимания. За други обаче не се развива толкова качествено, колкото е необходимо и те имат нужда от повече занимания и подкрепа в тази посока. Всички горе-изброени сензорни системи е добре да се развиват още от ранна бебешка възраст и то в синхрон. Ако се установи нарушение на някоя от сензорните системи в по-късен етап от развитието, е възможно частично „събуждане” на усещанията и наваксване на развитието им.
Сензорната стая/зала е декорирана с разнообразни пастелни цветове, но и ярки светлини за стимулация на зрението. Оборудвана е с доста двигателни предизвикателства, които да спомагат развитието на проприоцепцията. Децата там се стимулират също така слухово с различни музики и тонове, вкусово и обонятелно. Постоянното периодично посещение в сензорна стая/зала спомага за пробуждането на сетивата в защитена и интерактивна среда под наблюдението и работата на специалисти. На децата се предоставят разнообразни стимули според нуждите им, за да успеят да разгърнат пълния си невронен потенциал и да създадат колкото се може повече невронни връзки.