Страхове при децата

Преживяването на страхове при децата е често срещано явление, което се променя в зависимост от развитийния период, в който се намира детето. Докато изследват света около себе си, децата получават нови преживявания и се изправят пред нови предизвикателства, тревогите са почти неизбежна част от израстването. Според данни от изследвания около 43% от децата на възраст между 6 и 12 години са имали много страхове и притеснения. Страхът от тъмнината, особено да останеш сам в тъмното, е един от най-честите страхове в тази възрастова група. Също страхът от животни, като големи лаещи кучета. Някои деца се страхуват от пожари, високи места или гръмотевични бури. Други, наясно с новинарските репортажи по телевизията и във вестниците, са загрижени за крадци, похитители или ядрена война. Ако наскоро в семейството е имало сериозно заболяване или смърт, те могат да се тревожат за здравето на хората около тях.

Същност на детските страхове:

Страховете започват в бебешка възраст и се променят с израстването. Някои страхове са често срещани на определени периоди на израстване. Например:

• В бебешка възраст (0-10 месеца) децата се страхуват от нови стимули, от непознати лица. Първоначално започват да разпознават лицата на тези, които се грижат за тях и всички останали в очите на бебето са непознати. Често плачат и искат да се гушнат в родителя когато видят ново лице.
• Много от малките деца между 10 месеца и 2 годишна възраст започват да се страхуват от раздяла с родителите си. Не искат да бъдат оставяни на ясла или да заспиват сами. Може да заплачат, да се опитат да се прилепят и да стоят близо до родителя си.
• Децата в предучилищна възраст (3-6 години) могат да си представят и измислят различни образи, но не винаги могат да разберат кое е истинско и кое не. В техните очи страшните чудовища, които си представят, изглеждат реални. Често се страхуват от това, което може да бъде под леглото или в килера. На тази възраст много от децата започват да се страхуват и от тъмното. Някои се страхуват и от страшни сънища.
• В начална училищна възраст (7-11 години) децата вече знаят, че чудовищата под леглото не могат да ги изплашат защото не са истински. На тази възраст се появяват страхове, свързани с това, което може да се случи в истинския живот. Може да се страхуват, че вкъщи има „лош човек“ или да изпитват страх от природни бедствия, за които чуват. Може да се страхуват, че ще бъдат да бъдат наранени или ще изпитват болка, или че любим човек може да умре. Друга основна тема през тази възраст е притеснението от училищните задължения, намирането на приятели.
• В средна училищна възраст и юношеството (12-18 години) много от подрастващите има социални страхове: тревожат се как изглеждат или дали се вписват в средата. Също така могат да се притесняват или страхуват преди да направят презентация в клас или при местене в ново училище, преди и по време на изпит, или участие в голямо социално събитие.

Наличието на страхове е част от развитието на детето. Те се приемат  за нормални, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностното развитие. Повечето деца се справят със страхове сами и/или с подкрепа от родителите си. Докато растат, те изграждат стратегии за справяне със страховете си, които остават и в по-късни етапи от живота. Поради тази причина е важно да не ги оставяме без внимание, а да помагаме на децата си в този процес.

Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да преодолеят определен страх?

NB! Страховете са реални в ума на децата и в повечето случаии те наистина ги преживяват. Не ги неглижирайте, но и не им отдавайте прекалено внимание, като например непрекъснато говорите за това.

• Когато искате да помогнете на детето си да не страда и да не се страхува от вашата раздяла, първата стъпка е да го оставяте отделено от вас за кратко време. Когато трябва да се разделите, му кажете „до скоро”/”чао”/”довиждане”, обяснете, че ще се върнете, прегърнете го и се усмихнете. По този начин детето ви ще се почувства по-спокойно и ще научи, че винаги ще  се връщате.
• Утешете детето си като му казвате „Всичко е наред. Ти си в безопасност, аз съм до теб“. Прегръщайте детето си и използвайте думи, така че то да се почувства в безопасност. Посланието на действията е, че вие сте там, за да му помогнете и да го защитите, независимо в каква възраст е то.
• Слушайте и говорете с детето си, когато то ви споделя. Бъдете спокойни и му помогнете да изрази своите чувства с думи.
• Ако детето ви се страхува от тъмно или от това да спи само, може да измислите успокояващ ритуал при заспиване: прочетете приказка или изпейте песен, сложете „някой” (например плюшена играчка) до леглото му, за да го пази. Посланието е детето ви да се почувства обичано и в безопасност.
• Подкрепяйте детето си да се изправя срещу страховете си, а не да ги отбягва.
• Ограничете страшните образи, филми или детски, които децата гледат. Те също могат да предизвикат страх.
• Помагайте на подрастващите да се подготвят за предизвикателствата като изпити или презентации. Важно е те да знаят, че вие вярвате в тях и ги подкрепяте.

За някои деца е по-трудно да се справят със страховете си и имат нужда от повече помощ. Ако

• страховете са много силни;
• пречат на детето да прави всекидневни неща: например ходене на детска градина или училище, самостоятелно спане, или раздяла с родителя;
• се появяват физически неразположения: стомашни болки, главоболие, замайване, сърцебиене

се обърнете към специалист в лицето на детски психолог и психотерапевт, който може да подкрепи Вас и Вашето дете в този процес.