Тревожността е един от най-срещаните проблеми в психичното здраве при децата и юношите. Тревожните деца в повечето случаи са тихи, добре възпитани и прекомерно старателни. Затова често остават незабелязани от учителите и възпитателите. Други могат да бъдат по-активни и смущаващи, съответно да бъдат белязани като страдащи от разстройство с хиперактивност и дефицит на вниманието. И двата сценария водят до това, че децата често не получават помощта, от която отчаяно се нуждаят. За съжаление тревожността, на която не е обърнато внимание може да доведе до пропуснати възможности в развитието и отношенията в бъдещеи до понижено качество на живот.(Poppleton, Ramkission, Ali, 2019)
Тревожността е естествена човешка реакция и изпълнява важна биологична функция: тя е „алармена система“, която се активира, когато усетим опасност или заплаха. Когато тялото и ума реагират, можем да почувстваме разнообразен физически дискомфорт като замаяност, сърцебиене, трудност при дишане, изпотени или треперещи крайници, болки в корема, главоболие и много други. Тези усещаниясе причиняват от рязък приток на адреналин и други стресови хормони, които подготвят тялото да се измъкне бързо или да избяга от опасността, така наречената реакция „борба или бягство”.
Родителите често споделят, че от съвсем ранна възраст са усещали, че има нещо различно в детето им, но не са го разпознали веднага като проблем с тревожност. Някои изчакват детето им да „израсте този период“, без да знаят, че тревожността може да се задълбочи. Други родители възприемат тревожността като нещо естествено, тъй като те също са се чувствали по подобен начин в собственото си детство. В резултат на това родителите на тревожните деца и тийнейджъри често са объркани, разочаровани, обезсърчени и съкрушени.
Добрата новина е, че има много литература по темата за тревожността, както и много специалисти, които имат богат опит с тревожни състояния. В този текст ще намерите някои основни разяснения относно тревожността при децата. Първата стъпка е да разберете повече за безпокойството – как изглежда, как действа и как да разпознаете дали детето ви има проблем.
Какво може да отключи тревожност при децата?
- Раздяла с близък възрастен – от около 6-месечна до 3-годишна възраст много често при малките деца се наблюдава тревожност при раздяла. Децата могат да станат прилепчиви и да плачат неутешимо, когато са разделени от родителите си или от друг значим възрастен (например баба). Това е нормален етап от развитието на детето и би трябвало да отшуми на около 2 до 3 години, ако възрастните реагират на тези раздели едновременно с разбиране и категоричност.
- Промяна – всяко дете реагира по различен начин на житейските промени. Някои деца са по-склонни към тревожност и безпокойство от други. Преместването в нов дом или в ново училище е пример за подобна житейска промяна. Също така често срещано явление е децата в предучилищна възраст да развиват специфични страхове. Най-характерните страхове в ранното детство са от зверове, насекоми, бури, сирени, височини, вода, кръв, инжекции и тъмнина. (Muris, 2001)
- Травма – децата, които са преживели тревожно или травмиращо преживяване като автомобилна катастрофа или природно бедствие, могат да страдат от висока тревожност след това.
- Семейна ситуация – семейните неразбирателства и конфликтни ситуации също могат да накарат децата да се чувстват несигурни и разтревожени. Напрежението между родителите често може да покачи тревожността у децата. Раздели, придружени с неразбирателство и неясни граници, допринася за тревожността при децата.
- Социална тревожност –това затруднение се наблюдава често при тийнейджърите. Тя се изразява в избягване на социални събирания или в оправдания да се измъкнат от тях. На тази възраст децата са склонни да общуват по-свободно във виртуалния свят, тъй като там социалната заплаха е по-малка.
Кога тревожността е проблем за децата?
Тревожността се превръща в проблем за децата, когато започне да пречи на ежедневието им. Много деца биха се чувствали леко напрегнати преди изпити или в първите дни в ново училище, но повечето успяват да потушат това напрежение и да се адаптират. Възможно е по-тревожните деца въобще да не успеят да стигнат до предизвикателната ситуация, заради физически дискомфорт, причинен от тревожността. Те се чувстват несигурни и притеснени повече от другите деца на подобна възраст. Безпокойството ги спира да участват в дейности в училище или в други социални среди. Техните страхове и притеснения изглеждат несъразмерни с проблемите в живота им.
Такива състояния могат да навредят на психическото и емоционалното благополучие на децата, като дава негативен ефект на тяхното самочувствие и увереност. Те могат да станат дистанцирани и да полагат огромни усилия, за да избегнат неща или ситуации, които ги карат да се чувстват напрегнати.
Какви са признаците на тревожност при децата?(Aichinger&Holl, 2010)
Когато малките деца се чувстват тревожни, те не винаги могат да разберат или да изразят това, което чувстват. Могат да станат раздразнителни, разстроени или прилепчиви. Възможно е да се появят трудности със съня, като например неколкократни будения през нощта, спорадични или константни изпускания по време на сън, кошмари. Също така са характерни физически оплаквания и/или симтоми от страна на тревожните деца – болки в корема, загуба на апетит или прекален апетит, гадене, запек или диария, главоболие, нисък тонус, изпотяване на крайниците, треперене, сърцебиене, разнообразни тикове.
При по-големи деца се забелязва липсва на увереност. Някои могат да отказват да опитват нови неща. Други могат да изглеждат неспособни да се справят с прости ежедневни предизвикателства. Също така е възможно трудно да се концентрират, да изпадат в гневни изблици, да имат много негативни мисли или предчувствия за нещо лошо, което предстои. В такива случаи децата започват да избягват елементарни ежедневни дейности – например да се виждат с приятели, да излизат на общестени места или да ходят на училище.
Как да помогнем на тревожно дете?
Ако детето изпитва безпокойство, има начини, с които родителите и полагащите грижи могат да помогнат:
- Разговори – най-важно е да се разговаря с детето за неговата тревожност или притеснения. То има нужда да бъде успокоено и да се увери, че чувствата му са значими и чути. Валидирането не винаги означава съгласие. Страховете му не бива да се омаловажават, но не и да се усилват. Добре е да му се покаже, че е чуто, че възрастният е съпричастен с него, че му помагада бъде разбрано за какво се тревожи и че е насърчено да усети, че може да се изправи срещу страховете си. Посланието, което му изпращаме, е: „Знам, че се страхуваш и това е нормално. Аз съм тук и ще ти помогна да преодолееш това.“
- Отворени въпроси – полезно е да насърчаваме детето да говори за чувствата си, но не да задавамезатворени водещи въпроси – „Тревожиш ли се за теста утре?” Задаването на отворени въпроси помага да се избегнете подхранването на цикъла на тревожността – „Как се чувстваш за теста утре?“
- Опознаване на тревожността – ако детето е достатъчно голямо, може да му се обясни какво представлява тревожността и какви са физическите ѝ ефективърху нашите тела. Други начини за облекчаване на тревожността при деца е да бъдат научени самостоятелно да разпознават признаците на безпокойство в себе си. Добре е да знаят, че могат да потърсят помощ от възрастни, когато им се наложи. Може да им се помогне да намерят заедно с възрастния решения и стратегии за справяне с тревожността в различни ситуации.
- Ежедневен ритъм – за всички деца той е успокояващ, затова е добре да го има и родителят и детето да се придържат към него, където и когато е възможно.
- Информираност – ако детето е развило тревожност поради травмиращи събития, като загуба на близък или раздяла, можете да потърсите книги или филми подходящи за възрастта му, които да му помогнат да разбере чувствата си. Тези ресурси биха имали най-положителен ефект, ако четете книгата или гледате филма заедно и после разговаряте по темата.
- Мислете една стъпка напред – ако знаете, че предстои промяна, подгответе детето, като говорите с него за това какво ще се случи и защо тази промяна се налага. Децата имат нужда да получават обяснение за новосъздали се ситуации и какво предстои около тях. Спокойствието на възрастния, но и неговата искреност за собствените му чувства, вдъхва сигурност и увереност у децата.
- Игра – отклоняването от тревожната ситуация може да бъде полезно при малки деца. Например, ако детето се притеснява да отиде на ясла или детска градина, пътят дотам може да е разнообразен с игри и фантазии. (Коен, 2012)
Кога трябва да потърсим помощ?
Ако тревожността на детето е висока, продължава дълго време и пречи на ежедневието му, е желателно да потърсите помощ от специалист в лицето на детски психолог и психотерапевт.