Агресията в детска възраст

Какво е агресия?

Агресията се отнася до различни поведения, които рефлектират негативно и/или нараняват физическото и психичното състояние на себе си, другите и обектите в средата. Доста често подобни действия целят да наранят другите физически или психически. Агресивното поведение по своята същност представлява неспособност за контрол над поведението или неразбиране на това кои поведения са подходящи в дадени ситуации (Petterson et.al., 1989).

Голяма част от изследванията в областта на агресивното поведение при децата са базирани на наблюдения на конфликтни ситуации при деца, в които се регистрира кой е агресорът, кой жертва, по какъв начин се появява конфликтът, има ли обиди, има ли възрастният роля в ситуацията. Резултатите показват ясни междуполови разлики в полза на момчетата, които по-често изпадат в конфликти ситуации в сравнение с момичетата. Наблюдава се спад на конфликтите с възрастта, както и стават по-вербални, но индивидуалните различия между децата по отношение на честотата на влизане в конфликт се запазват. Агресивните момчета остават най-агресивни между 2 г. и 5 г., въпреки че нивото на физическа агресия се понижава с времето (Jersild & Markey, 1935; Cummings et. al., 1989; Smith, Cowie & Blades, 1999).

Видове агресивно поведение

Благодарение на дългите наблюдения в областта се разграничават няколко главни категории:

вербална и невербална агресия – в зависимост от това има ли вербални нападки и обиди;
инструментална и враждебна – в зависимост от това дали агресивният акт цели да наранява;
индивидуална и групова агресия – в зависимост от това дали едно или повече деца нападат друго/и дете/деца.

В зависимост от намерението на даденото поведение се дефинират три вида агресия (Manning, Heron & Marshal, 1978):

специфична враждебност – появява се в конкретни специфични за агресора ситуации, в които той бива дразнен или фрустриран (например: защитаване правата на някой, задържане на играчка, др.). В подобни ситуации обикновено жертвите са случайни и/или случайно попаднали в ситуацията.
тормоз – системно агресивно поведение, което в повечето случаи е неконкретно провокирано, но често е насочено към конкретен човек. Най-често агресорът не печели нищо за действията си, неговата „награда” е реакцията на жертвата.
враждебност по време на игра – този тип агресивно поведение се наблюдава под формата на груби, смущаващи или силно ограничаващи актове, които възникват в даден момент на безредица или във фантазна игра (например: по време на фантазна игра срещу жертвата се предприемат много груби действия, тормоз и/или затваряне в затвор против волята).

Дефинирана е и друга категория наречена индиректна агресия, която се отнася до агресивно поведение, което обаче не е конкретно насочено към някой, а минава по-скоро през трета страна или е по-прикрито (много прилича на пасивна агресия). Няколко най-характерни типове агресия установяват Bjorkqvist et. al. (1992) като например: а) физическа агресия: удряне, ритане, блъскане; б) директна вербална агресия: обиди, наричане с имена; в) индиректна агресия: нарочно разказване на лоши или лъжливи истории за някой, сприятеляване с някой, с цел отмъщение. Физическата агресия бележи спад по време на юношеството, за сметка на това вербалната и индиректната се повишават. Освен това, момичетата може и да не проявяват много физическа агресия, но пък няма разлики с момчетата при проявите на вербална агресия, а и се оказва, че момичетата показват по-високи нива на индиректна агресия (Bjorkqvist et.al., 1992; Crick & Grotpeter, 1995).

Защо и кога децата стават агресивни?

Причини за агресивното поведение при децата могат да бъдат множество фактори. За хората определено количество агресивно или отстояващо поведение е все пак естествено. Някои деца са неизявено агресивни и потискат своето поведение, в този смисъл е също толкова опасно, ако детето изобщо не е в състояние да изрази яд или гняв. Счита се, че подобно поведение е в нормални граници, ако не проваля групови занимания, не наранява физически и психически себе си и останалите, което да води до отхвърляне от останалите. Понякога обаче децата показват високо агресивно поведение, враждебни са или подлагат останалите на тормоз, което остава стабилно във времето и в такива случаи реакциите на възрастните са обосновани и задължителни. Ако подобен тип прояви не се овладеят навреме и няма реакция от страна на възрастните до училищния период рискът от делинквенти, антисоциални и насилнически прояви, се повишава все повече (Farrington, 1990).

Сред най-честите причини за проява на агресия са (Aichinger & Holl, 2010):

Емоционално неглижиране;
Агресивни и/или авторитарни родители;
В ситуации, когато се чувстват предадени или обидени, и не могат да открият стабилност;
Прекомерно търсене на внимание и опити за „представяне”;
Невъзможност и/или незнание за самостоятелно вписване в група от връстници, когато се почувства застрашен/а;
Заклеймяването от семейството или институцията като „агресивен/а” или с „поведенчески проблем” поддържа тази динамика;
Специфични ситуации – например спазми или болки; стресови житейски събития;
Има деца, за които е трудно да се кооперират и вписват в социални ситуации, тогава те се чувстват в беда и потиснати от липсата на яснота, и се държат агресивно като превантивна защитна мярка;
Провалът в представянето и липсата на (достатъчно) приятели също водят до покачване на агресията и депресивните състояния.

При много деца, продължителността на симптомите може да бъде обяснена с развитийни моменти и повтарящи се за тях изпитания. В най-честия случай, комплекс от причини, които се натрупват и имат кумулативен ефект са тези, които подтикват проявявата на агресия (Aichinger & Holl, 2010). „Агресивното поведение води до различно качество на емоционалните състояния на детето. Емоционалната възбуда не е страшна, а по-скоро е яростна и доста решителна. Като резултат от това страхът и несигурността намаляват и едно приятно чувство се „настанява”, по този начин агресията води до осезаемо емоционално облекчение… Това установява конкретен модел за саморегулация, който прогресивно увеличава агресивното поведение.” (Patermann & Patermann, 1987).

Какво може да се направи? Как да (не) действаме?

Като резултат от свое изследване Appel (1942) описва множество различни видове реакции на възрастните при конфликтна ситуация между деца. Част от тях са „приключващи техники” (отклоняване; разделяне; възрастният вземима решението, т.н.), а други са „техники за научаване” (обясняване на правилата; предлагане на решение; окуражаване на приятелски действия; изискване на добри маниери, т.н.). Най-успешните стратегии са тези, които наистина прекратяват конфликта. Оказва се, че е най-малко ефективно е да се предлага на децата сами да намерят решение на конфликтната ситуация, както и мигновеното втурване да се разрешават проблемите им. Прекалените намеси от възрастните ги ограничават в това да разчитат на себе си и сами да изградят умения за справяне (Appel, 1942).

Агресията винаги върви с ускорение във възходяща посока. Обикновено при агресивните деца има ранни признаци за това, че ще възникне характерното поведение.

Много е важно да се действа още тогава!

Успешни стратгии, които можете да прилагате са:

П-П-П оценка (Предшестващи обстоятелства; Поведение; Последици) – пренасочване на енергията при първите признаци.
Самонаблюдавайте се – коя намеса работи и коя не. Отлагането на реакция не е добра стратегия, ако тежките последици за неизбежни.
Как се чувствате Вие по отношение на поведението на детето? – Ще бъдете много по-добър медиатор, ако разгледате поведението си от гледна точка на детето!
Останете спокойни! – Показва, че сте способни да удържите ситуацията.
Без прекалено много внимание над проблемното поведение! – Възможно е детето да престане само.
Наложете категорични последици – един ден лишение от нещо важно е добър старт.
Опитайте да се погрижете сами за ситуацията – повишава авторитета Ви!

Доказано неработещи стратегии са:

Засилване на последиците – със сигурност проявилото агресия дете трябва да се държи отговорно, но не задължително веднага, така рискувате проблемът да ескалира, ако докато все още трае афекта се опитате да реагирате.
Да се ядосате – Агресия + агресия = ЕКСПЛОЗИЯ! Не се опитвайте да крещите, мъмрите или да използвате властта си, за да спрете афектирано дете!
Докосване на децата – в силно ескалирали моменти е хубаво да държите дистанция.
Разговор с детето – Не! По-добре изчакайте! Гневните деца не са отворени за разговори. Оставете ги намира докато афекта отмине.

Общи препоръки

Не прекалено много внимание на нежелано поведение.
Внимание и отбелязване на желаното поведение.
Покажете на детето, че ви е грижа.
Давайте приятелско внимание всеки ден.
Давайте пространство и подкрепа за разговори за емоции.
Дайте на детето специална/и отговорност/и. – Това показва, че може да не одобрявате конкретното поведение, но цените и уважавате способностите и качествата му.
Детето трябва да знае, че емоциите му не са отхвърлени, но и че има приемливи изрази за тях!
Оставете афектираното дете с достатъчно място около себе си – понякога е по-добре дори да избяга от стаята.
Обръщайте внимание как коментирате наблюдаваното поведение. – Напр.: “няколко пъти започна да говориш, докато аз говоря” ≠ “ти си груб”, “бъди по-учтив/търпелив”.
Помнете, че прекалено дългото време, прекарано пред екран (таблет, компютърни игри) също може да повиши агресията – не позволява на децата да изразходват физическа енергия

Ако неприемливото поведение продължава, въпреки всичките Ви усилия или имате усещането, че не можете да се справите сами е по-добре да потърсите външна помощ!